Принос към решенията относно ръкописите

            Рецензирането на ръкописи е основният инструмент в помощ на отговорния редактор при вземане на решения. Чрез препоръките си рецензентът може да бъде полезен за подобряването на ръкописа. От рецензията се очаква да се базира на обективни академични критерии, да бъде надеждна и подробна и да предоставя ясно становище, посочващо една от четирите опции, описани в раздела Политика за рецензиране. Освен това, тъй като представляват основен компонент на официалната научна комуникация, рецензиите допринасят за установяването на надеждни принципи за анализ и високи стандарти на изследване, което е една от основните цели на поредицата.

            Бързина и точност

            Всеки избран експерт, който не се чувства квалифициран да рецензира дадена статия или няма възможност да направи рецензията в срок, трябва да уведоми редакцията и да откаже да участва в процеса на рецензиране, за да може ръкописът да бъде препратен на друг рецензент възможно най-бързо.

            Конфиденциалност

            Всеки ръкопис, приет за рецензиране, трябва да се третира като поверителен документ. Становища и информация относно дадено изследване не може да бъдат споделяни с никого освен с отговорния редактор или съответните членове на редакционния съвет, отговорни за контактуването с автора. С автор на ръкопис не може да се контактува директно без изричното разрешение от редакцията.

            Непубликувани материали, включени в изпратен ръкопис, не могат да бъдат използвани в изследвания на рецензента, освен ако не бъде получено писмено разрешение от автора. Поверителна информация или идеи, получени при рецензиране на даден ръкопис, трябва да се пазят в тайна и не могат да се използват за лична изгода.

            Стандарти за обективност

            Рецензирането следва да се провежда обективно. Критика на личностни характеристики на автора не е допустима. Мненията и предложенията на рецензентите трябва да бъдат изразени ясно с подобаваща аргументация, за да могат да служат като основа за подобряване на качеството на разработката.

            Посочване на източниците

            Много важно задължение на рецензентите е да гарантират, че релевантните източници са споменати в ръкописа. Всяко твърдение, че дадено наблюдения, доказателство или заключения са споменати в публикувано изследване, трябва да бъде подкрепено от подходящ и правилно цитиран източник. Освен това рецензентът се ангажира да включи в рецензията си значими съвпадения между ръкописа, кото рецензира, и други публикувани разработки, за които знае. Такова твърдение също следва да бъде подкрепено от съответния цитат. 

*Рецензентите не получават парично възнаграждение за приноса си към Научни трудове – Филология.